Национален телефон:0700 17 724

Изтеглете от

ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ ОТ
АГРО.ЕКСПЕРТС
Виж повече
ПОЛЗА ОТ ЦЯЛОСТНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА КУЛТУРИТЕ
Виж повече
ТЕЧЕН АЗОТЕН ТОР (UAN) Виж повече
ТЕХНОЛОГИИ НА ТОРЕНЕ 
С ТЕЧНИ ТОРОВЕ 
Виж повече
СЪВЕТИ И ПРЕПОРЪКИ 
ОТ АГРО.ЕКСПЕРТС 
Виж повече

Новини

26 Окт
2014

Азотът се усвоява от житните култури по-добре при подходящо фосфорно и калиево торене

Азотът се усвоява от житните култури по-добре при подходящо фосфорно
и калиево торене

Самостоятелното азотно торене, практикувано от много фермери през
последните години има отрицателни ефекти в няколко направления:
- намалена устойчивост към болести, полягане, почвени и климатични
стресове;
- влошено качество на произведената продукция;
- влошено почвеното плодородие в резултат на небалансираното с
фосфор и калий азотно торене;
- постепенно изчерпване на достъпните за растенията фосфорни и
калиеви форми.
Възстановяването на фосфорното и калиево торене е жизнено важно за
повишаване на продуктивността, устойчивостта и адаптивността на житните
култури.
Азотът се усвоява от пшеницата в амониева и нитратна форма. При
недостиг на азот пшеницата остава ниска, с дребен клас и с малко зърна.
Намаляват се едрината и хектолитровата маса на зърното. Понижават се
хлебопекарните качества на брашното, поради намаленото съдържание на
протеин и глотен. При излишък на азот намалява зимоустойчивостта на
пшеницата, която брати много, развива плитка коренова система, поляга,
напада се от ръжди, брашнеста мана и фузариоза.
Общото съдържание на фосфор в българските почви варира в широки
граници ( 0,025 – 0,250% ) Р2О5 и зависи главно от материнската скала на
изветряване на почвообразуването. Почвите върху льос имат по-големи запаси
на фосфор от тези върху глини и варовици. Карбонатните и типични
черноземи имат най-високи общи запаси на фосфор, което намалява със
степента на излужване и деградиране. Сравнително най-високо е фосфорното
съдържание в горните почвени пластове, а в по-долните - то постепенно се
понижава.
Трябва да се има предвид, че при ежегодното торене с фосфор се
усвояват около 40 – 50% от торовия фосфор. Износът на фосфор с реколтата е
около 2 – 3 пъти по-нисък от този на азота.
Фосфорното торене повишава добивите, подвижния и усвоим фосфатен
запас в почвата. Фосфорът спомага за вкореняването на пшеницата, като
ускорява растежа на кореновата система, повишава студоустойчивостта и
сухоустойчивостта й, прави растенията по – устойчиви на полягане, увеличава
продуктивната им братимост, намалява отрицателния ефект от едностранното
азотно торене.
Голямо е разнообразието по отношение на запасеността на почвите с
усвоим фосфор и съответно необходимостта от фосфорно торене. Известно е,
че в резултат на бързото взаимодействие на разтворимите фосфорни торове с
почвените компоненти се образуват фосфорни съединения в недостъпна или
трудно достъпна за растенията форма. Поради това усвоимостта на
фосфорните торове в годината на торене е много по – ниска ( 10 до 25% ) от
този на азотните торове.
Пшеницата реагира положително, както на прякото действие, така и на
последействието на фосфора. Като се има предвид, че царевицата
оползотворява по – добре остатъчния фосфор, по – подходящо се оказва
внасянето на запасяващите фосфорни норми срещу пшеницата.
В почвите на България съдържанието на калий е от 0,47 до 3,70% от
всички изследвани почви, а по усреднени данни – от 1,19 до 2,37%.
При недостиг на калий растежът на пшеницата се задържа,
студоустойчивостта й намалява, засилва се опасността от полягане. Добивът
също намалява. Калият подобрява и усвояването на азота. Той участва в
метаболизма на азота, като активизира използването му за образуване на
белтъчни вещества. При недостиг на калий в клетките и при постъпване на
повече амониев азот може да се получи натрупване на амоняк, който действа
токсично на растителната тъкан. Растения, които се развиват в условия на
калиево гладуване, синтезират не само по – малки количества белтъчни
вещества, но и по – малко скорбяла и мазнини.
Установено е, че от 1 кг азот в а.в. се получават 29,5 кг/ дка зърно, а при
12 годишно отглеждане на житни култури и торене само с азот, се получават
на дванадесетата година от 1 кг азот в а.в. 2 кг/дка зърно. Съотношението на
употребяваните хранителните вещества през последните години е следното: N
: Р – 19 : 1 и N : К – 812 : 1, това означава, че на 19 кг азот се внася 1 кг фосфор
и на 812 кг азот се внася 1 кг калий. Това показва едно силно нарушено
равновесие на основните хранителните вещества в почвата.
Комбинираното азотно, фосфорно и калиево торене влияе положително
върху братенето и теглото на зърното при житните култури. Растенията не
торени с фосфор и калий развиват слаба коренова система в резултат на което
при суша може да се наблюдава спарушване на зърната преди узряване, а от
там и намаляване на добива.
Влиянието на самостоятелното фосфорно и калиево торене върху
продуктивността на житните култури е незначително. Подходящото
балансирано азотно торене с фосфорно и калиево спомага за по-доброто
оползотворяването на азота от отглежданите култури.


Виж повече

Новини

28 Юли
2015

Събиране на реколтата в България

Гледайте най-новото видео за работата на Агро.Експертс с дрон и за резултатите от прилагането на професионални и високотехнологични решения за обследване състоянието на земеделските земи, проследяване развитие ...

повече
27 Ное
2014

ЦЯЛОСТНИ ТЕХНОЛОГИИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА КУЛТУРИТЕ

Цялостните технологии за отглеждане на културите включват препоръки за начина на обработка на дадените площи, сеитбооборот, подхранване сеитбени норми и грижи през вегетацията. След представяне на нужната ...

повече
30 Окт
2014

Течен азотен тор / UAN / Liquid UREA AMMONIA NITRATE

ВЪВЕДЕНИЕВОДНИ РАЗТВОРИ НА ПРОМИШЛЕНИ АЗОТНИ ТОРОВЕ Индустриалното производство на течни торове започва в САЩ в началото на 60-те години. През 1965 година консумацията на течни торове представлява вече 18% ( ок ...

повече
Към всички новини...