Национален телефон:0700 17 724

Изтеглете от

ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ ОТ
АГРО.ЕКСПЕРТС
Виж повече
ПОЛЗА ОТ ЦЯЛОСТНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА КУЛТУРИТЕ
Виж повече
ТЕЧЕН АЗОТЕН ТОР (UAN) Виж повече
ТЕХНОЛОГИИ НА ТОРЕНЕ 
С ТЕЧНИ ТОРОВЕ 
Виж повече
СЪВЕТИ И ПРЕПОРЪКИ 
ОТ АГРО.ЕКСПЕРТС 
Виж повече

Услуги   »   Торене

Торене




Чрез торенето се осигуряват хранителни елементи, минерални или органични вещества на почвите и растенията. Усвоените от тях елементи, както и загубите на веществата в почвите трябва да се допълват в безопасните за почвената среда и култивираните растения количества, като се запазва възможно най-високо ниво на плодородие на почвата. Правилното и умерено торене винаги увеличава размерите и "сигурността" и подобрява биологичните и технологични свойства на добивите от растенията, увеличава химичното плодородие на почвата и не причинява вреди на околната среда, т.е. е в съгласие с природните и икономически правила.

 

 

Видове, срокове и начини.

Срокове на торене

За да може да определим сроковете за внасяне на торове, е необходимо да знаем през кои фази от развитие растенията имат нужда от тях и какво влияние оказват те върху развитието на културите. Така например растенията имат нужда от фосфор в началните фази на развитие, а по време на усиления разтеж - братене, вретенене и изкласяване се нуждачт от повече азот и т.н. В зависимост от времето за внасяне на торовете, торенето бива:

основно, предсеитбено, присеитбено , подхранващо и запасяващо.

Видове торене

Основно торене:

Чрез него растенията си осигуряват хранителни вещества за целия вегетационен период и особено в периода на интензивен растеж, когато корените черпят хранителни вещества от по-голяма дълбочина. С основното торене се внасят на дълбочина на орния слой с основната обработка на почвата. При пролетните култури торовете се заорават с дълбоката оран, а при зимните с първата предсеитбена обработка. С основното торене се внасят торове, които са слабо подвижни и не се измиват от почвата. Също така заедно с основното торене се внасят и органични торове.

Предсеитбено торене:

То осигурява необходимата леснодостъпна храна близо до нарастващите корени в началния период от растежа и развитието на растенията. С предсеитбеното торене се внасят азотните и невнесените фосфорни

торове. Торовете се внасят с предсеитбената оран или с последното култивиране. За зимните култури предсеитбено се внася от 1/3 до 1/2 от азота ако е необходимо и цялото количество фосфорни и калиеви торове, тъй като преди сеитбата им не се извършва основна обработка на почвата. За пролетните култури се внася останалата , невнесена с основното торене част от фосфорните и калиевите торове и 1/2 до 1/4 ( при поливни условия) или цялото количество азот ( при неполивни условия).

Присеитбено торене:

Целта на присеитбеното торене е да се снабдят растенията с усвоим фосфор в най-ранния период от растежа и развитието им т.е непосредствено след поникването. Прилага се при култури особено чувствителни към недостиг на фосфор в този период, когато кореновата система е малка и има слаба усвояваща способност. Извършва се едновременно със сеитбата и разсаждането на растенията, като предварително торът добре се смесва със семената. За торене се използва предимно гранулиран Троен Суперфосфат. Прилага се главно при зимни култури. Предимството при този тип торене е, че торовете попадат много близо до семената, хранителните вещества се използват веднага с поникването на растенията и се намаляват производствените разходи. Трябва да се избягва присеитбено торене с еднокомпонентни азотни торове (единични), за да не се намалява кълняемостта на семената.

Подхранващо торене:

Извършва се по време на вегетацията. Чрез него растенията се снабдяват с необходимите им хранителни вещества в периоди, когато са им особено необходими. Тори се с лесноподвижни, бързоусвоими торове предимно азотни. Целта е при повърхностно внасяне, те бързо да проникнат в зоната около корените на растенията. При зимните житни култури преди започване на вегетацията се извършва едно ранно пролетно подхранване, което дава най-добър ефект. Пролетните култури се подхранват един или два пъти преди първото опаковане и с една от поливките. Съвместното внасяне на промишлени торове едновременно с поливната вода или дъждуването повишава коефициента на използване на хранителните вещества от торовете с около 20 - 30 %, при едновременно намаляване разходите за труд с около 25 %.

Запасяващо торене:

Извършва се с големи норми бавнодействащи торове, предимно фосфорни и калиеви с цел създаване на оптимално равнище на запасеност на почвата с определен вид хранителни елементи. Торовете с внасят еднократно с дълбоката обработка при полските култури (люцерна, царевица, цвекло и др.) и с риголването при създаването на трайни насаждени


Начини на торене

Почвено торене:

Извършва се под формата на разпръснато торене и като локално (редово) торене. При разпръснатото торене торовете се разпръскват равномерно върху цялата площ, след която се заорават. Прилага се при основното и предсеитбено торене. При неравномерно разпръскване на торовете, ефективността на азотните торове намалява с около 45-50%, на фосфорните - 15-20% , а на калиевите и комплексните - 36-40%.
При локалното торене торовете се разполагат в близост до растенията във влагоосигурения, коренообитаем слой на почваата, при което се усвояват по-пълно и по-интензивно от растенията. Процесът на нитрификация се забавя, с което се намаляват и загубите от азот. Това позволява да се намалят торовите норми с около 25%, постигайки същия хранителен ефект, както и при разпръснатото торене. Тори се едновременно със сеитбата или в периода на вегетация, като торовете се внасят на известно разстояние от семената, за да не се влоши кълняемостта. Локално се подхранва предимно с азотни торове.

Листно торене:

Извършва се само през вегетацияата като листно подхранване или се инжектират стволовете на дърветата. То допълва почвеното торене. Най-голям ефект има при пръскане на хранителните разтвори в периода на най-активната жизнена дейност на растенията и при образуване на репродуктивните органи. Прилага се когато чрез корените не могат да постъпят необходимите хранителни вещества. Разтворите от азотни и калиеви торове (0.1 - 1.0%) се приготвят, като торовете предварително се разтварят във вода в съотношение 1:3. Суперфосфатът се обработва неколкократно с вода за по-пълно извличане на разтворимия фосфор. Концентрираните разтвори се разреждат с вода непосредствено преди подхранването. При разтварянето на твърди торове във вода до получаване на концентрирани водни разтвори, независимо дали са независимо дали са предназначени за почвено или листно торене, трябва да се спазват определени правила, съблюдаването на които е гаранция за получаването на качествени и подходящи за хранене на растенията разтвори.

Основно изискване е получените разтвори да са бистри, тъй като суспензиите не винаги са подходящи за торене. Също така при получаването на разтвори трябва да се отчита обстоятелството, че добавяйки някои видове твърди торове във вода, температурата може рязко да се понижи и това да затрудни разтварянето на други видове торове, които изискват по-висока температура. Така например при разтварянето на 210 гр. на литър - Калиев нитрат, температурата на разтвора се понижава с 10ºC. Допълнително при разтварянето на торове трябва да се следи и процеса на засоляване на разтвора, като това е особено важно при разтворите от калиев хлорид. При приготвянето на разтвори никога не трябва да се смесват торове, които не са съвместими. Торове със съдържание на калций не трябва да се смесват с фосфато и сулфато съдържащи торове. Съдовете, в които ще се разтварят торовете, първоначално се пълнят с вода на минимум 50% от обема им, след което се добавят торове. При получаването на разтвори постоянно трябва да се следи нивото на температурата.


Основни елементи

Има минимум 16 химични елемента, които са жизненоважни за растежа и развитието на растенията. От тях въглерода (C), водорода (H) и кислорода (O) растенята си набавят от въздуха и водата, а останалите- от почвата, минералните и органичните торове.

Жизненоважни са тези хранителни елементи, без които растението не може да се изхрани и да завърши нормално жизнения си цикъл и не могат да бъдат заместени с други елементи. Прилагането на минерални торове не цели осигуряването на въглерод, водород или кислород, а на останалите 13 елемента.

Хранителните елементи за растенията обикновено се разделят на първични, вторични и микро; главни и второстепенни или на макро и микронутриенти. Тези, които се изискват в големи размери се наричат главни или макро (големи), а тези, които се изискват в малки размери, се наричат микронутриенти (второстепенни, микроелементи).

Всички 13 хранителни елемента са еднакво жизненоважни за реколтата, макар и нуждата от тях да е различна за раличните култури. Микроелементите спомагат за усвояването от растенията на макроелементите. Ако посевите не си набавят малките количества микронутриенти, те не могат да извлекат оптималното от основните макроелемнти (азот (N), фосфор (P), калий (K).


РОЛЯ НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В РАСТЕНИЯТА И СИМПТОМИ НА НЕДОСТИГ

Усвоявайки прости суровини като въглероден двуокис, въздух, вода и минерали, растенията произвеждат важни за човека хранителни субстанции като въглехидрати, протеини, захари, мазнини и витамини. Тези субстанции се произвеждат в зелените листа благодарение на слънчевата светлина, зелената субстанция в листата (хлорофил), водата и хранителните елементи. Процесът се нарича фотосинтеза –субстанции се произваждат с помощта на светлина. Хранителните елементи са нужни за растежа, фотосинтезата и развитието на растенията.

Всеки жизненоважен хранителен елемент има своята функция в тялото на растението. Нуждата му от определен нутриент може да бъде задоволена единствено чрез снабдяването на растението с точно този елемент. При недостиг на хранителни елементи не може просто да бъде избран който и да е вид минерална тор. Тя трябва да бъде избрана според съдържанието на нутриенти.

Когато концентрацията на даден хранителен елемент падне под критичното ниво, растението започва да страда от недостиг на този елемет. Това пречи на жизнените му функции. Симптомите на недостиг започват да се проявяват върху различни части на растението. Ако тези симптоми са в начален стадий, набавянето на растенето с необходимото хранително вещество връща процеса и симптомите изчезват. Тежка форма на недостиг обаче не е напълно обратима. Ролята и различните симптоми на недостиг на различни хранителни елементи е:

Азот (N): Той е част от хлорофилът и всички протеини. Причина е за тъмнозеленият цвят на стеблото и листата, буйния растеж, разклоняването/ братенето, образуването на листа и разрастването. Растежа на растенето спита, когато то спре да се набавя с азот. Растения, страдащи от недостиг на азот, за закърнели и жълтеникави. Пожълтяването се появява първо по долните листа. При тежка форма на недостиг листата стават кафеви и умират. Добивите и съдържанието на протеини намаляват. Излижъкът на азот може да причини некрозен процес в края на листата, предразположеност към някои заболявания, увеличен риск от „полягане” (при житните растения), както и влошено качество на добивите.

Фосфор (P): Той е жизненоважен за растежа, деленето на клеткие, развитието на корените, семената и плодовете и ранното узряване. Той е част от няколко съединения, включващи мазнини и амино киселини. Фосфорните съединения (ADP, ATP) снабдяват растението с енергия. Недостигът на фосфор причинява забавяне на растежа, братенето, развитието на корените и узряването. Сиптомте на недостиг обикновено се забелязват първо по по-старите листа- синкаво зелено до червеникаво оцветяване. Излишъкът на фосфор може да предизвика недостиг на микроелементи и хлороза.

Калий (К): Той е необходим за действието на над 60 ензима, натрупването на хранителни вещества от фотосинезата, съхранението на вода и осигуряването на устойчивост срещу редица вредители, болести и вредни климатични влияния. Основният симптом на недостига на калий е хлороза по краищата на листата, последвана от обгаряне и покафеняване на върховете на по-старите листа отвътре навън. Забелязват се забавен растеж, слаби стебла, сбръчкани зърна и по- ниски и некачествени добиви.

Сяра (S): Обикновено е нужна на културите в количества, близки до тези на фосфора. Важна е за производството на протеин. Сярата е включена в образуването на хлорофил и активизирането на ензимите. Тя е част от витамините биотин и тиамин и е необходима за образуването на синапено масло и други. Недостигът на сяра наподобява този на азот по появата на жълтеникави листа, но тук симптомите се проявяват първо при по-младите листа. Растенията, страдащи от недостиг на S, са малки и с издължени стебла, растежът и зреенето на зърното са забавени, азотната фиксация е намалена, плодовете не узряват напълно; добивите са намалени и с ниска масленост. Излишъкът на сяра под формата на серен диоксид (SO₄) уврежда органите на растенията.

Калции (Ca): Той е градивен елемент на стените и мембраните на клетките, включен е в деленето им; важен е за растежа на растението, развитието на коренната система и активирането на ензимите. Дефицитът на калции се забелязва първо по растящите връхчета и най-младите листа. Листата стават малки, изквиени, накъдрени, тъмнозелени и чашкообразни. Растежът на корените е възпрепятстван.

Магнезий (Mg): Магнезият заема централно място в молекулата на хлорофила и следователно е жизненоважен за фотосинтезата. Свързва се с активирането на ензимите, предаването на енергия, поддържането на електрическия баланс. Важен е за производството на протеини, въглехидрати и др.. Типичен симптом при недостиг на магнезий е хлороза на по-старите листа, при която жилките остават зелени, но областта между тях пожълтява, листата са малки и крехки. Клонките са слаби и листата окапват рано.

Бор (B): Той е градивен елемент на клетъчната стена и мембраната и играе роля при деленето и развитието на клетките, както и при развитието на репродуктивните органи. Допринася за увеличаване на устойчивостта на растенията към болести и вредни влияния. Недостигът на бор води до увреждане на корените, вегетационните връхчета и младите листа. Младите листа са деформирани, наблюдават се образования по стеблата и плодовете, удебеляване на стеблото и листата, изсъхване на растящите части. Плодовете не се опрашват и оплождат, а семената и плодовете окапват рано.

Мед (Cu): Медта се включва във формирането на хлорофил, лигнин, протеини и въглехидрати и е част от някои важни ензими. Мед се съдържа в хлоропластите, където се извършва фотосинтезата. Симптоми на недостиг са стеснени и извити листа и и избледнели връхчета на листата и класовете. Съцветията или шушулките не са пълнят, не се образуват семена и дори класове и добивите намаляват.

Желязо (Fe): Желязото участва в окислително- редукционните процеси, свързани с дишането, фотосинтезата, синтеза на хлорофил и асимилацията на азот. Недостигът на желязо се забелязва първо при младите листа- пожълтяване или желязна хлороза. При по-тежка форма на недостиг листата избледняват силно.

Цинк (Zn): Участва пряко или косвено във фотосинтезата, дишането, синтеза на хлорофил и протеини, азотния, фосфорния и въглехидратния обмен. Играе роля про зреенето и образуването на семената. Симптоми при недостига на цинк са забавен растеж, слабо братене, дребнолистие, поява на бледи и жълтеникави петна, хлороза, кафяви петна по листата и други.

Когато има недостиг на даден хранителен елемент, растежът на растението зависи от набавянето му. Когато набавянето с този хранителен елемент е осигурено, следващият по важност нутриент за растението контролира растежа му. За да се развива дадена култура пълноценно, всички хранителни елементи, както и останалите фактори, трябва да бъдат на оптимално ниво- тоест точно толкова, колкото е необходимо- без недостиг или излишък.

Всички минерални хранителни елементи присъстват във всички почви. Тези елементи обаче биват извличани от растенията, излужват се или намаляват в резултат на ерозията и в почвата започва да се наблюдава недостиг на даден(и) хранителен(ни) елемент(и). Почва с недостиг е тази, която не може да снабди културите е необходимите им количества хранителни вещества. При увеличаване нуждите на растенията дефицитът се превръща в сериозен проблем. Затова е необходима човешка намеса за набавянето на необходимте дефизитни елементи. Това е ролята на минералните торове.


ВИДОВЕ ТОРОВЕ


Осигуряването на хранителни елементи на растенията е от изключителна важност, ако искате те да се развиват максимално добре. Природните дадености не успяват да предложат ползотворно подхранване на растенията и затова е необходимо да се добавят торове.

Те биват най-различни по вид.

Ето и видовете торове, класифицирани по следните критерии:

Видове торове според начина на производство:

- Минерални („природни” – получени като резултат от геохимични процеси или след незначителна преработка; и „синтетични” – продукти на химическото промишлено производство);

- Органични (оборски и птичи тор, целулоза като отпадък при производството на хартия, компост, свежи растителни отпадъци и семена);

Видове торове според броя на хранителните елементи:

- Еднокомпонентни или прости торове (съдържат един от основните хранителни елементи – азот, фосфор или калий със или без добавка на микроелементи);

- Многокомпонентни съединения (съдържат два, три или повече хранителни елементи).

Видове торове според комбинациите от хранителни елементи:

- Смесени торове като физически смеси от гранули на отделните хранителни елементи (блендирани торове) или гранули, всяка една от които съдържа целия комплекс от хранителните елементи (компактирани торове);

- Комплексни торове, които съдържат два или повече хранителни елемента, комбинирани чрез химически синтез (нитрофосфатни, амониевофосфатни и др.)

Видове торове според агрегатното състояние:

- Твърди (на кристали, на прах, гранулирани или прилинговани, различни по състав и размер на съставките);

- Течни (разтвори и суспензии)

- Газообразни (течности под налягане, например амоняка)

Видове торове според начина на действие:

- С пряко действие (чрез хранителните елементи служат непосредствено за храна на растенията);

- С косвено действие (не служат за храна на растенията, но подобряват почвения състав. Препоръчва се да се трансформират в течна форма преди употреба);

- С контролирано бавно освобождаване на активното вещество.


РИСКОВЕ ПРИ ТОРЕНЕ С АЗОТНИ ТОРОВЕ



За да се развиват оптимално, посевните растения имат нужда от минерални и органични хранителни елементи. Един от основните жизненоважни елементи е азотът (азотни съединения- амоняк, нитрати и други).
Естественото снабдяване на почвата с азот става чрез дъждовете. Тези органични количества обаче на са достатъчни за получаване на добри биологични и технолигични резултати.

Естественото снабдяване на почвата с азот става чрез дъждовете. Тези органични количества обаче на са достатъчни за получаване на добри биологични и технолигични резултати. Затова е необходимо земеделските производители да добявят в почвата азотни торове на основата на нитратите или амониевите соли. Торенето всъщност представлява корекция на загубите на хранителни вещества в почвата. Количеството добавени азотни торове трябва да бъде съобразено със собствената снабденост на почвата с азот и азотни съединения и с почвените и климатични особености на региона. Ако земеделския производител не се съобрази с тези специфики и използва неоптимални количества азотни торове, настъпват рискове:

I. При недостатъчна снабденост на почвата с азот, се стига до т.нар канибализъм на растенията- те започват да изчерпват собствените си азотни запаси от листата и стеблото. Растежа на културие се забавя, тъй като се задържа процесът на делене на клетките. Резултатът е намаляване на добивите.

II. При снабдяване на почвата с прекомерно количество азотни съединения се образува излишък на азот и това води до:
  1. Вкисляване на почвата- вследствие действието на нитрата, който се комбинира с почвени елементи, нивата на pH в почвата се понижават. Това влошава качествата на почвата и може да доведе до декрозен процес и заболявания при културите.
  2. Денитрификация- излишъкът на нитратни съединения си взаимодействат с анаеробни бактерии и се отделя инетрен газ N₂. В големи количества този газ причинява замърсяване на въздуха.
  3. Излишните азотни съединения се излужват в подпочвените води и това може да доведе до екологични проблеми.
По този начин количеството азотни товове над оптималното не само замърсява околната среда, но и понижава качеството на продукцията и се превръща в неоправдан земеделски разход.


Течните торове PowerSupply осигуряват оптимална схема на торене, чрез балансираната им формула се постига по-пълноценно хранене на растенията. Листното внасяне на макро- и микроелементите включени в състава им се увеличава добивът и подобрява качеството на получената продукция.

Предимства на течните торове PowerSupply

  1. Балансирани, концентрирани, комплексни течни торове, съдържащи основните макро (N, P, K, Ca) и микроелементи (Mo, Zn, Fe, Cu, Mn, Mg, B), които са напълно водоразтворими и са във възможно най-лесно усвоима от растенията форма.
  2. В течните торове PowerSupply е постигнато оптимално съотношение между основните хранителни макро- и микроелементи, без да се използват хлор-съдържащи соли. Благодарение на много добре балансирания си състав третирането с тях дава траен резултат върху добива и качеството, а не само визуален - първоначално позеленяване на културата.
  3. Микроелементите включени в състава им са в хелатна форма за максимална достъпност, и по този начин допълнително се гарантира стабилност в действието им дори и при алкална реакция на почвата.
  4. Торовете PowerSupply са създадени с различни пропорции на хранителните елементи според специфичните изисквания на земеделските култури по фази на развитие.
  5. Торовете PowerSupply се прилагат винаги, когато растенията се нуждаят от физиологичен стимул в своето развитие. Те са подходящи за листно и кореново подхранване на растенията, а също така и за приложение при процеса фертигация.
  6. Торовете PowerSupply са напълно съвместими с други торове и препарати за растителна защита. При внасянето му едновременно с тях подобрява действието им, тъй като повишава прилепваемостта на впръсканите вещества.

Предимства на листното торене

  1. Равномерно разпределение и пълна усвояемост на елементите, което води до повишаване на добивите и постигане на значителен технико-икономически ефект, поради елиминиране на загуби неусвоени или измити от почвата торове.
  2. Листната маса се развива много по-бързо, укрепва и стъблото на третираните растения, развива се стабилна коренова система и се подобрява нейната поглъщателна функция, което дава възможност на растенията да преодоляват различни физиологични смущения, получени в резултат на някои неблагоприятни природни фактори.
  3. Листното подхранване дава възможност за хранене на растения, които току що са били засадени и кореновата му система все още не е добре развита.
  4. Възможност за спешна намеса върху стресирани растения.
  5. Третирането с торовете PowerSupply води до бързо отстраняване на дефектните феномени причинени от неблагоприятни почвени или климатични условия – суша, прекалено много влага, градушка, понижени температури.
  6. Възможност за намеса в подходящо и полезно време от процеса на узряване с цел подобряване качеството на продукцията.

Торовете PowerSupply са напълно съвместими с други торове и препарати за растителна защита (с изключение на тези, на които изрично е обозначено да не се смесват с листни торове). При внасянето му едновременно с тях подобрява действието им, тъй като повишава прилепваемостта на впръсканите вещества. Работният разтвор се приготвя непосредствено преди употреба. Пръскането се извършва в ранните сутрешни или късните следобедни часове, но не веднага след валеж.

PowerSupply може да направи по поръчка специализиран тор с високо съдържание на определени макро и микроелементи в зависимост от степента на запасеност на почвата с хранителни вещества, за да задоволи най-пълно и точно изискванията на всеки земеделски производител за балансирано торене на различни видове култури.

Новини

28 Юли
2015

Събиране на реколтата в България

Гледайте най-новото видео за работата на Агро.Експертс с дрон и за резултатите от прилагането на професионални и високотехнологични решения за обследване състоянието на земеделските земи, проследяване развитие ...

повече
27 Ное
2014

ЦЯЛОСТНИ ТЕХНОЛОГИИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА КУЛТУРИТЕ

Цялостните технологии за отглеждане на културите включват препоръки за начина на обработка на дадените площи, сеитбооборот, подхранване сеитбени норми и грижи през вегетацията. След представяне на нужната ...

повече
30 Окт
2014

Течен азотен тор / UAN / Liquid UREA AMMONIA NITRATE

ВЪВЕДЕНИЕВОДНИ РАЗТВОРИ НА ПРОМИШЛЕНИ АЗОТНИ ТОРОВЕ Индустриалното производство на течни торове започва в САЩ в началото на 60-те години. През 1965 година консумацията на течни торове представлява вече 18% ( ок ...

повече
Към всички новини...