Течният азотен тор е широко използван в земеделското производство на най-развитите селскостопански страни – Франция, Испания, Италия, САЩ, Германия и Великобритания. Течният азотен тор (UAN) съдържа не по-малко от 32% N (азот) активно вещество под формата на карбамид (амиден азот) и амониева селитра (амониев-нитратен азот).
Течният азотен тор може да се прилага по-равномерно от гранулираните торове. Разтворите на течният азотен тор са изключително разнообразни като източник на хранителни вещества за растенията. Неговите химични свойства го правят съвместим с много други хранителни вещества и селскостопански химикали, така че често се смесва с разтвори, съдържащи фосфор, калий и други основни хранителни вещества. Течните торове могат да бъдат смесени за да отговарят точно на специфичните нужди на почвата или културата.
Течният азотен тор е най-подходящото и прецизно решение за азотно подхранване – може да се внася при почти всички видове земеделски култури, като това го прави универсално решение за модерния земеделец. Течният азотен тор е с общо съдържание на активно вещество 32% и може да се прилага по време на цялата вегетация. Поради специфичните си качества може да се прилага при предсеитбено подхранване, за вегетативно приложение и за коригиращи подхранвания. Употребата на течен азотен тор трябва да става при точно опрделени метеорологични условия и стриктно спазване на препоръчителната торова норма. Точната технология на приложение е изключително важна, за да се избегнат пригори.
| Състав : | Спецификация : |
|---|---|
| Външен вид | прозрачна течност |
| Карбамид | мин. 34.5 ±1 % |
| Амониев нитрат | мин. 45.7 ±1 % |
| Общ азот | мин. 32.0 % |
| Свободен амоняк | 0 - 200 ppm* |
| Инхибитор | 100 - 140 ppm* |
| Вода | макс. 20.2 % |
Индустриалното производство на течни торове започва в САЩ в началото на 60-те години. През 1965 г. консумацията на течни торове представлява вече 18% ( около 5 мил.тона) от общото торово потребление в страната. През 1993 г. консумацията е вече 18 мил.тона или 40% от потребените в страната торове. Най-широко употребяваните течни торове са Амониев анхидрид и Течен азотен тор /UAN/ (28% -32%).
UAN намира все по-голямо приложение в САЩ и се предполага, че в бъдеще потреблението му значително ще се увеличи. В световен мащаб през 1993 г. около 61 % от торенето вече се извършва с течни торове.
Други страни, в които се използват предимно течни торове са: Франция, Испания, Канада, Англия, Италия, Холандия, Португалия, Дания, Швеция, Саудитска Арабия, Бразилия и Колумбия.
Наред с азотните, в течна форма се използват и сложни торове като NPK (11-37-0), (10-34-0) или сунспензии с добавка на калиев хлорид.
Течните торове обикновено се подразделят на две групи:
– разтвори – бистри, прозрачни, безцветни течности без утайка или с добавка на оцветител като предпазна мярка;
– суспензионни – наситени мътни разтвори, които съдържат малки частици активно вещество с добавки на глинено желе за поддържане на суспензията в добро състояние.
Най-разпостранени видове течни торове са:
– Амониев анхидрид (безводен амоняк);
– Амонячна вода;
– Течен азотен тор /UAN/;
– Амониев полифосфат.
В България Течният азотен тор има добра перспектива за приложение при пролетните полски култури поради факта, че използването му е много подходящо за:
– районите с трайни засушавания –Северозападна България, Добруджа, Тракийската
низина, Югоизточна България;
– при по-късни сеитби /април- май/, когато температурите са високи;
– при отглеждане на култури в условията на поливен режим на почви с лек механичен състав, където загубите на азот са високи – песъчливи и алувиални почви.
Течният азотен тор (UAN) съдържа не по-малко от 32% активно вещество под формата на карбамид (амиден азот) и амониева селитра (амониев-нитратен азот). В общото азотно съдържание на UAN, амидният азот е около 50%, а амониевият и нитратният азот е по 25%. UAN не съдържа свободен амоняк, не е пожароопасен, взривоопасен или токсичен за хората и животните. Течният азотен тор уврежда съдове от цветни метали. По тази причина частите, които отвеждат течността, особено дюзите, арматурите и манометрите, трябва да са от устойчиви материали като пластмаса, неръждаема стомана или керамика.